На 27 декември Християнската църква почита паметта на Св. Стефан – един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра. В превод името означава „венец“.
Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга“ на старата година.
Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, който бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. „Господи, не им зачитай този грях“ били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те обаче не се уплашили от случилото се. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му – Савел, останал в историята като апостол Павел.
През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим.
Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т. нар. „Мръсни дни“. Според народните вярвания, през тези дни жените не бива да метат, да предат, да мият косите си, а мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани, нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
