На втория ден от новата година българите празнуват деня на Свети Силвестър. Роден в началото на 4 век в Рим. В продължение на 21 години управлявал Римската църква и сам покръстил император Константин Велики (272-337). Православната вяра свързва с името на Св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, Св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното, но Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете. Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегатния добитък – волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер – свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите. В нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват, организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори.
