На 11 март Българската православна църква почита паметта на Свети Софроний, епископ Врачански – просветител и апостол, мъченик за вяра и род. Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, по-късно Врачански владика) е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Свети Паисий Хилендарски. Канонизиран за светец от Българската православна църква. Името му се свързва с една от най-драматичните страници в българската история, когато към края на петвековното турско робство над нашите земи се разгаря искрата на Възраждането /XVIII-XIX век/.
Заради голямата роля на Врачанския Епископ за възраждането на българската нация, БПЦ го канонизира за светец на 31 декември 1964 г. Роден през 1739 в Котел. Работи като учител и книжовник в Котел. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. Отец Паисий му показва „История славяноболгарская“, от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Съставил „Кириакодромион, сиреч „Неделник“ (сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината). Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“.
Неизвестна е датата на смъртта му (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 г.). С. г. Димитър Попски пише за него ода.
