На 17 септември Християнската църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по време на римския император Адриан (117-138). Отдава се почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите обаче не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда – на 10, а Любов – на 9 години. По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и смърт. И наистина – когато застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им. Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, които обаче не сломили вярата им в Христа. Императорът предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. София останала на гроба и след три дни молитви починала с вярата, че отива при дъщерите си. Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. А Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца. От 777 г. мощите на Светите мъченици – София, Вяра, Надежда и Любов, почиват в Елзас, Франция.
В много къщи на този ден се месят пресни питки и се раздават, с грозде или с други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Това е един от храмовите празници на древната столична църква „Света София – Премъдрост Божия“ и ден на града.
