На 15 февруари, през 1997 година, Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение за въвеждане на валутен борд в България. След политическата криза в началото на 1997 г. и проведените избори, валутният борд е въведен със Закона за Българската народна банка, приет на 10 юни 1997 г. Функциите на валутен борд са поети от Управление „Емисионно“ на БНБ. Законът фиксира обменния курс на българския лев на 1000 лева за 1 германска марка (след деноминацията на лева през 1998 – 1 лев за 1 германска марка; след въвеждането на еврото през 1999 – 1,95583 лева за 1 евро). Валутният борд е система, при която дадена парична единица е конвертируема при фиксиран курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Златният стандарт е подобна система, при която стойността на паричната единиц
