Пещера. За мен водата е символ на живот. Там, където има чешма, се събират хора. Така е било и така ще бъде. Блага приказка, новината на деня, това се чува около чешмата в местността Бекярски мъки по пътя за "Св. Константин", по пейките около чучурите срещу Чайната… Иначе всеки в града си има своите проблеми и са загърбили една. Преди години пещерецът Хари Хайвяров попаднал на стар план за изграждане на чешма дело на неговия съгражданин Тодор Кожухаров. Намерили се каменари, подходящ материал и мераклии да сторят добро и вода да потече в горния край на курорта. Не минало много време и идеята станала реалност. Каменна елха и корито и чучур за чудо и приказ. От придобивката се възползвали всички, които имат вили в непосредствена близост. Околностите се огласяли от весел детски смях и бъбривки от града и околността. Приказката не свършва тук. След като преди години вилното селище се сдобило с нов водопровод, живителната струя спряла. Пресъхнало зеленясалото корито, хората спрели да се събират. Бариерата на Времето се срина пред мен. И с други очи видях мястото – символ на живот. Поговорих с хората, посъветвах се с постоянно живеещите в летовището и пиша тези редове с надежда. Според Петър Цвеев и Борислав Грънчаров тръбите на новия водопровод минават на около 2 метра от чешмата. Малко мерак, разрешение от институциите в Пещера, ден-два работа и чешмата отново може да оживее. Тая чешма е стара. Правена е, когато Господ ходел по земята, а човеците имали страх от Бога и срам от хората… Гласът, извиращ от чешмата, може отново да напомня, че радостта и грижата вървят ръка за ръка и кацнат ли на рамото на човека, са знак на съдбата, че животът ще бъде вече друг.
