Втората неделя на Великия пост християните празнуват деня на Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, един от най-силните привърженици на исихазма. Роден през 1296 г. в Константинопол, в семейство на бежанци от Мала Азия. По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, 12-годишният Григорий, заминал за Света Гора и приел монашески подстриг под ръководството на преп. Никодим Ватопедски. След смъртта на духовника си, св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм). През 1347 г. Григорий бил възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата 13 години (до смъртта си). Умира на 14 ноември 1359 г. Мощите на светеца почиват в Солун в църква, посветена на него. На събор през 1368 г. Григорий Палама е канонизиран за светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост, Похвално слово и Житие. Св. Григорий обосновал богословски исихазма (Hesychasm) – особена молитвена практика („умна молитва“), използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина (вж. Преображение Господне). Чрез „умната молитва“, в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. Според учението на Палама (наричано също паламизъм) Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина.
