Днес християнската църква почита Свети Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. На този ден празнуват всички с името Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона. Българите познават този празник като третия, последен ден от Трифонците и го наричат “Стар“ или “Зимен Симеон“, “Симеон бележник“, “Шимион“. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл. Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – “хаталия, “нишанлия“ ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана – да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене. Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат “симьосани“, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг.
