Радилово. На 19 януари се навършват 136 години от освобождението на село Радилово. Априлското въстание от 1876 г. не успява, но без него бе немислимо постигането на поставената цел – освобождението на българския народ от турските поробители. Световната демократична общественост е потресена от кървавите издевателства на турските варвари и решително взема страната на изстрадалия български народ. Руската армия се намесва в най-критичния момент, когато въстанието е разгромено и решава крайния изход на започнатата от народа ни борба за национално освобождение, за прокарване пътя на ново икономическо, политическо и културно развитие. Освобождението заварва Радилово все още неизлекувало раните от Априлското въстание. Още с идването на руските войски в Пазарджишкия край офицерите установяват връзка с радиловци. За техен съгледвач е определен Тодор Вачков. Той е следял за движението на турските войски и е докладвал на русите. На 6 януари / по стар стил/ 1878 година около обяд на мегдана пред болницата построена от лейди Странгфорд и черквата радиловци посрещат І-ви дивизон на 9-ти хусарски полк, командван от полковник Максимов. Безкрайна е радостта на радиловци. Децата и младежите пеят, а старците плачат от радост. Веселие оглася цялото село. Жените с радост гощават войниците с каквото имат, а момите ги кичат с цветя. След няколко часа престой в селото руските войници потеглят към Пещера изпратени с радостни викове и песни. Още с пристигане на русите в нашият край полковник Максимов научава за революционната дейност на Банчевото семейство и решава да вземе петнадесет годишният син на Тодор Банчев – Димитър със себе си, за да го отведе да учи в Русия. Там Димитър учи три години и после продължава обучението си във военно училище в град София. С идване на руските войски в Радилово идва и свободата. Завършен е един период от историята на селото.
Марена Вачкова
