Пещерските будители
Каталина Панайотова, 6 кл., СУ“Св. Климент Охридски“ – гр. Пещера
Може ли един много млад български търговец да дава всичките си спечелени от своя труд пари за свободата на България?
Дали в наши дни има хора, готови на това да дават мило и драго за нашата Родина, да ни учат и да ни показват правилния път?
Най-лесно е да потърсим отговори на тези въпроси в биографиите на националните будители или на жителите на известните възрожденски центрове – Копривщица, Карлово, Калофер… Тези отговори може да ги откриеш и в нашето малко градче. Пещера не е на картата на известните огнища на българщината, но и тук има достатъчно примери за патриотизъм, за отдаденост на Родината и на духовността.
Един от младите български борци за национална свобода, дали мило и драго, здраве и живот за добруването на България, е от град Пещера.Трудолюбив и находчив е пещерският будител Димитър Горов.
Димитър Горов е роден на 28 юни 1840 г. в гр. Пещера. През 1886 г. се преселва в Браила, Румъния, а по-късно се установява в Гюргево. Благодарение на своето трудолюбие, находчивост и икономия успява да натрупа капитал и да отвори фабрика за сапун и свещи. Обличал се е елегантно и е носил златен часовник с ланец. Казват, че не толкова от суета, а за да респектира, руската и турската администрация. Жени се за сестрата на Ангел Кънчев – Иванка Кънчева. Голяма част от спечелените си пари дава за свободата на България. Сближава се с Любен Каравелов, Васил Левски, Ангел Кънчев, Стефан Стамболов, Христо Ботев.
Той дава част от парите и изпраща до Вардин четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. През есента на 1875 г. наема къща за Гюргевския революционен комитет. Неговата кесия била отворена за всеки изпаднал в беда бунтовник.
Димитър Горов финансираиздаването на стихосбирката „Песни и стихотворения от С. Стамболова“. Дава част от парите, с които Христо Ботев купува печатницата си.
По време на Руско – турската война разпродава имуществото си и се присъединява към руската армия, като преводач. След Освобождението живее в Трявна, където е погребана съпругата му.
В биографията на Димитър Горов ми направи впечатление това, че като че ли остава в сянката на големите – Ботев, Стамболов. Но историята не се прави само от изключителните личности, а и от хилядите, като Димитър Горов, които ежедневно работят за България, но не с героични жестове, а с постоянство и упоритост. Та благодарение на нашия съгражданин е запазено писмото на Ботев до съпругата му, както и обръщението на поета до европейските вестници.
Димитър Горов е погребан в Трявна, по –късно костите му са преместени в по-ново гробище и до днес все още не е известно къде почива този свят човек.
За съжаление в Пещера само паметникът на братя Горови и две улици, напомнят за тяхното дело. Не се знае къде е била къщата им, не се знае от къде са тръгнали да дадат всичко за България.
Ако мина през къщата на Димитър Горов, бих почувствала вдъхновение, ще се гордея с това, че съм се докоснала пряко до живота му.
Благодарение на личността и ХОРА, като нашия будител Димитър Горов, ние живеем днес свободно. Гордея се с това, че в нашия малък град има хора, които са допринесли за свободата ни, има будители, от които да се уча и да вземам пример.
Духът на ДОБРОТО, което са направили за нас, винаги ще остане жив и трябва с гордост да си спомняме за делото им, което е урок за нас.
