Институции Общество

На Олимпиада като на Олимпиада

Всичко започна с Oбластния кръг на олимпиадата по химия, където се явиха Деси Кандева, Красимир Каргов и Kатя Попова и тримата от 7-ми клас, след сериозна подготовка от г-жа Зънгарова. Денят на жената 8 март стана още по-празничен за всички в СУ “Св. Климент Охридски“, когато дойде новината, че Краси се е класирал за участие в Националната олимпиада по химия и опазване на околната среда с втори за страната резултат и е единствения класилран ученик от Област Пазарджик.
Отпътуваме към Комлекс „Камчия“ пълни с оптимизъм. Във влака се подкрепяме с кроасани, като забелязваме, че на опаковката са изписани доста съединения, които се учат в часовете по химия. Разбира се, уплътняваме времето с четене. Краси преговаря, а аз чета „История на България“. Всеки с интересите си. След шестчасово пътешествие, при което обсъждаме ландшафта и историята на мястото, през което минаваме, пристигнахме във Варна. Посреща ни дъждовно време, ще ни върви по вода. В Камчия дъждът спря като по поръчка. И двамата сме впечатлени от мащабите на комплекса. Гледали сме снимки в интернет, но това, което виждаме, надминава всичките ни очаквания. 
Санаторно-оздравителният комплекс "Камчия" се намира на около 25 км южно от гр.Варна, в една от най-живописните части на българското черноморско крайбрежие – устието на река Камчия, непосредствено до едноименния природен резерват, чиято флора и фауна е под егидата на Юнеско, и до плажната ивица, сред лонгозна гора. Капацитетът на комплекса позволява тук да почиват, да се учат, да се занимават със спорт и творчество повече от 25 хиляди гости годишно – деца, ветерани, семейства с малки деца.
Учебно-възпитателният център "Юрий Гагарин" и ДОЛ "Черноморски", в сградите на които се провежда образователният процес, са изградени и оборудвани в духа на съвременните екологични, ергономични и естетически изисквания.
Разполагат с:
• модерни учебни кабинети, оборудвани с интерактивни дъски, система "Шепот", мултимедийни устройства и интернет
• лаборатории
• лекционни зали
• многофункционални зали
• библиотека
• изложбени зали
• пресцентър, звукозаписно студио, учебно радио и тв студио
• Славянски център
• Авиокосмически център с цифров планетариум, площадка за астрономически наблюдения,
• хореографска зала
• физкултурен салон, спортни игрища
• училищни бюфети, ресторант
След настаняване се отправяме на разходка. Разбира се, първата ни цел е да видим морето, за първи за тази година.

В 18:00 часа вече сме заели местата си в актовата зала на училището. Тя е проектирана и изградена като мултифункционална зала, в която могат да се провеждат конференции, концерти или да се гледа кино. Програмата започна с встъпително слово на Директора на училището-домакин. Последва изпълнение на цял ансамбъл с гайди, всички членове на който са възпитаници на училището. Изпълненията им изправиха цялата зала на крака. Може да сме там заради химията, но музиката сплотява всички. След музикалната програма се появяват и малките грации на учебното заведение, които някой ден биха могли да станат „Златните момичета“ на България. Това беше и финалът на откриването. Отиваме на вечеря, а после по стаите, защото утре е големият ден за най-добрите от най-добрите ученици по химия.

Ден втори
Сутринта ставаме рано, изпреварили слънцето, което се появи точно в 06:13 часа. Олимпиадата започва точно в 08:00 ч. Търпеливо изчакахме във фоайето на многофункционалната зала, за да разберем разпределението по зали. Вълнението е за всички, и за ученици, и за придружители. Сещам се за клишетата, които използват известни спортисти, че винаги е по-трудно да гледаш мача от скамейката. В 10 часа получаваме и задачите, трудни са. Краси излиза след още два часа приятно развълнуван. Резултати ще имаме след два дни, а дотогава ни чакат още приключения. 
Следобед се качваме по автобусите и се отправяме към Девня за посещение на завода „Солвей-Соди“, един от най-големите заводи на балканите за производство на лека и тежка сода, която се използва в химическата промишленост и най-вече за производство на стъкло и стъклени изделия. Заводът е толкова огромен, че е невъзможно да се обходи пеша, затова се движим с абтобусите, като във всеки един имаме за гид човек от ръководството на завода. При нас е Производствения директор, който дори успя да се снима с Краси.
Продължаваме обиколката с посещение на контролната зала и музея, който през седемдесетте години е бил сърцето на содения гигант. На всички ни прави впечатление модернизираната контролна зала, в която трима души следят за всички процеси в комлекса. Солвей имат на разположение собствен ТЕЦ, чиято пара е изключително важна в производството, собствена варовикова мина и собствен солник в гр. Провадия. 
Следва среща с Изпълнителния директор на Солвей България, който ни кани на кратка презентация. Масите са отрупани с най-различни хапки и гурме изкушения, което не ни пречи да изслушаме историята на компанията .
На излизане получаваме торбички, в които, както всички бързо се уверихме, има тениска, тефтерче и химикалка с логото на фирмата. Потегляме към Варна, където, както разбрахме по-късно, имахме кратка почивка, през която успяхме да разгледаме Катедралния храм в града. Шегуваме се, че сега е моментът всички да се помолят за добри резултати на олимпиадата, а някои дори го правят.

Ден трети
Ден трети започна с облачно време. Слънцето не се вижда, но ние знаем, че е там над облаците. Закусваме, след което се отправяме към дългоочакваното посещение на планетариума, авио-космическия център и сбирката от кристали, с която разполага учебното заведение. Още на прага на Центъра ни впечатли спускаемата капсула на кораба „Союз“. Възхитени сме и се чудим как оцеляват астронавтите вътре при огромното натоварване, на което са изложени телата им при връщането от Космоса. Можем да видим и избрано българско меню от космическа храна. Оказва се, че България е една от малкото страни, в които все още се произвежда такава. Планетариумът е впечатляващ. Били сме в този в Смолян, но този е от ново поколение, разполагащ с 3D технология и пространствен звук. Всичко изглежда толкова реално, че дори се пазим да не ни удари някоя звезда.
Оцелели от комсическата одисея се връщаме на земята, но не съвсем. В изложбата на кристалите няма нищо земно. Представяме си как са се образували тези кристали, когато на младата земя все още е нямало живот, изригвали са вулкани, а въздухът е бил токсичен. Следобедът уплътняваме с разходка до устието на река Камчия. Проверяваме местоположението на картата и се оказва, че е изключително близо до комплекса. Въоръжени с фотоапарата, първо попадаме на самотна лодка, заседнала в пясъка. Гледката е толкова загадъчна, че човек започва да се чуди каква ли е историята й. Сигурно дълги години е порила вълните, сигурно рибарите са я препълвали с улов, а сега е плячка за фотолюбители като нас.
Ден четвърти
Дойде време да разберем резултатите. Краси е развълнуван, вълнувам се и аз, все едно ми предстои поредният изпит в университета. Награждаването е в същата зала, в която беше и откриването. Заемаме местата си навреме. Директорът на училището закрива Олимпиадата и започва награждаването. Резултатът на Краси е 80 точки. Не стигат за медал, но представянето му е блестящо. Състезавал се е с ученици, които изучават специализирано Химия по 8 часа седмично, а той е едва с един. За Краси има грамота от Министерство на образованието, а г-жа Зънгарова получи сертификат за това, че е подготвила ученик, който е сред най-добрите в България. 
Отпътуваме от комплекс “Камчия“, а малко по-късно се сбогуваме и с Варна. Отново сме във влака, а залезът ни хваща около Ямбол. Слънцето залязва, но Краси тепърва ще изгрява, защото е подготвен и е възпитаник на едно училище, което има не само богата история, но и светло бъдеще.

Михаил Паев

Коментари