На тази дата, през 1903 година, започва Илинденско-Преображенското въстание в Одринско. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година е най-масовото народно въстание след освобождението на България, организирано и ръководено от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Въстанието се смята за връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. По силата на Берлинския договор 1878 г. Македония и Одринско се връщат в пределите на Османската империя, което предизвиква остра реакция на българския народ. В Македония и Одринско се създава гъста мрежа от революционни комитети. В началото на 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО, на който се взема решение за обявяване на общо въстание през пролетта на същата година. На Смилевския конгрес е изработен планът за въстаническите действия, избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и Ан. Лозанчев. На конгреса в местността „Петрова нива“ в Странджа е приет план за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ръководство в този район: М. Герджиков, Л. Маджаров и Ст. Икономов.
