Общество

През 1897 година Иван Вазов е назначен за министър на образованието

На тази дата, през 1897 година, поетът Иван Вазов е назначен за министър на образованието. Иван Минчев Вазов е патриархът на българската литература. Поет, белетрист и драматург. Роден през 1850 г. в гр. Сопот, където завършва средно образование. В Пловдив учи в училището на Найден Геров. Там прави първите си поетични опити. Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове. През 1870 г. в „Периодическо списание“ на „Браилското книжовно дружество“ излиза първото му публикувано стихотворение – „Борът“. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. На Руско -турската освободителна война откликва със стихосбирката „Избавление“. Като председател на Окръжния съд в Берковица (1879-1880), случай от съдебната практика го вдъхновява да напише поемата „Грамада“. През 1880 г. се установява в Пловдив – столицата на Източна Румелия. Дейно участва в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание, редактор, публицист, културен деец и писател. Заедно със своя съратник Константин Величков, в продължение на 5 години, участва в редактирането на в. „Народний глас“, от чиито страници води борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър Батенберг. През 1881 г. е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружество и става главен редактор на издаваното от него сп. „Наука“ – първото научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. Произведенията му от това време създават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки низ от класическите й върхове: цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“, разказът „Иде ли?“. След преврата от 9 август 1886 г., започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България. Установява се в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа „Под игото“, публикуван след завръщането му в България в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1889 г. живее в София. През 1890 г. основава сп. „Денница“, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критико -реалистични разкази, събрани в „Драски и шарки“ (два тома). През 1895 г. тържествено е чествана 25-годишната му литературна дейност. Романът „Нова земя“ е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе в народняшкото правителство на Константин Стоилов като министър на народната просвета. На Балканските войни (1912-1918), Вазов откликва с 3 стихосбирки – поетична хроника на събитията. Втората национална катастрофа, поетът приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на народния поет, който умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание.

Коментари