На 5 юли, през 1879 година, княз Александър Батенберг назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Правителството има временен служебен характер и провежда първото си заседание на 7 юли. Кабинетът управлява страната в продължение на 5 месеца и успява да изгради основните структури на държавната машина. Отделите за държавно управление прерастват в министерства; приети са Привременни правила за общинско, градско и селско управление; организирана е митническата система на по-южната граница; взети са мерки за ликвидиране на разбойничеството. Във външната политика основна цел на правителството е установяване на междудържавни дипломатически отношения. Назначени са дипломатически агенти в Сърбия, Румъния и Османската империя. За подобряване на отношенията с Високата порта са образувани смесени комисии, които да защитават интересите на турското население в Княжеството. Падането на кабинета се дължи на тясната социална база на консерваторите и някои непопулярни финансови мерки – повишаване на митото на солта, спадане на курса на сребърната рубла и др. Тодор Бурмов е първият министър-председател на България. От 17 юли до 6 декември 1879 г. оглавява първото българско правителство. Роден през 1834 г. в с. Нова махала, Габровско. Завършил Духовната академия в Киев. През 1881 г. става член на кратко просъществувалия Държавен съвет. През 1883 г. за кратко е министър на финансите в кабинета на ген. Леонид Соболев и по време на преврата от 1885 г. След преврата преминава към проруската Прогресивно-либерална партия. Народен представител в I-во ВНС, I-во и II-ро ОНС. Умира през 1906 г.
