На 8 януари отбелязваме 100 години от рождението на проф. Димитър Ранев – един от големите учени и медици на България от втората половина на миналия век, припомня музеят в Пещера.
Той е с огромен принос в поставянето на началото и развитието на пластичната хирургия в България, създава отделно направление в нея, което му дава не само национална, но и международна известност.
Димитър Ранев е роден в Пещера през 1926 г., учи в местната смесена гимназия , след което завършва Висшия медицински институт в София през 1951 г. По линия на ЮНЕСКО заминава за Париж , където специализира изгаряния и пластична хирургия. Своята практика Ранев започва като военен лекар в отделение Пластика на Общоармейска болница – София. Развива активна научна и преподавателска дейност в Медицинската академия, в която от 1965 г. е научен сътрудник, става доцент , а от 1974 г. е професор.
Още през 1957 г. д-р Д. Ранев и д-р Ц. Михов създават отделението по изгаряния към Военномедицинската академия, което фактически е една нова школа в пластичната хирургия. Ранев основава и ръководи отделение по пластична хирургия и изгаряния и в института „Пирогов”. Впоследствие отделението прераства в Клиника по изгаряния и пластична хирургия и става Републикански център по изгаряния, който ръководи до края на живота си, същевременно е и заместник – директор на „Пирогов” по научната част.
Проф. Димитър Ранев е автор на много научни трудове – медицински книги, монографии и публикации в български и чуждестранни специализирани издания. Той става световноизвестен с постиженията си при лечението на шока от изгарянията и е създател на българското лекарство Дефламол за лечение на тежки изгаряния. Участва на редица международни форуми в Париж, Москва, Прага, Единбург и др. Под негово ръководство работят най – изтъкнатите български медици от онези години, които допринасят за развитието на пластично – възстановителната хирургия в страната.
Димитър Ранев не забравя своите корени, своя роден град Пещера, към който е бил изключително привързан, а съгражданите му се гордеят с него и пазят спомена за човек с рядка отзивчивост и дълбок хуманизъм. Умира в София на 22 май 1977 г. Днес една улица и болницата в града носят неговото име.
