Много от вас сигурно са срещнали вече в Пещера едно семейство чужденци. Те се отличават с характерните за скандинавските народи черти. Кои са те? Прочетете писмото им, с което сами се представят на нашия град:
Здравейте,
Ние сме Jonna и Jouni и сме от Финландия. Преди няколко месеца дойдохме да живеем в Пещера. С нетърпение очакваме са се запознаем, както с нашите съседи, така и с българския език. Ако някога ви се е случвало да бъдете заобиколени от напълно непознат език, може би сте си припомнили какво е да се чувстваш отново като малко дете. Така се чувстваме ние сега! Не можем да кажем какво искаме, а единствено да се извиняваме,че не разбираме. Надяваме се нашите деца, които още учат майчиния си език, да научат и български в същото време.
Когато дойдохме тук през октомври беше доста студено. Трябваше ни брадва, но нямахме такава, а не знаехме от къде да купим. Тогава с помощта на речник успяхме да помоли един от съседите да ни даде брадва, друг пък ни услужи със нарязани сухи дърва за огрев.
Съседите ни посрещнаха много приятелски. Ние сме щастливи да живеем сред хубава природа и приятелски настроени хора. Какво може да е по-хубаво от това!
От къде сте? Защо дойдохте тук? Добре ли се живее във Финландия? Какво правите тук? Това са въпроси, които чуваме често.
Както вече споменахме ние сме от Финландия. Мислим, че нашата родина е добро и хубаво място за живеене. Jouni работеше с деца и младежи, когато се роди нашето първо дете. Тогава получихме предложение да дойдем тук. Смятаме, че най-важно в нашия живот е да не организираш собствения си живот,без да мислиш за другите. Важно е да се грижиш за другите. А под други хора ние имаме предвид не само тези до нас, но и тези които са далече от нас.
Църквата ни предложи да работим в чужбина. Във Финландия има голяма Лутеранска църква, а тук, в Пещера съществува малко лутеранско паство. Така както във Финландия нашата църква е била подкрепяна в трудни времена от други църкви, така ние решихме да подкрепим малките църкви. Финландци са идвали в Пещера много пъти през годините. Но те не са имали възможност да останат и да живеят тук. Когато научихме за възможността да дойдем започнахме да се подготвяме за това. Преди да се преместим обаче се роди второто ни дете Noomi. Така всъщност преди да дойдем в Пещера, ние се озовахме в Истанбул, където живяхме две години и научихме турски, за да можем да общуваме с турско говорещите членове на паството тук.
Във Финландия Jouni работеше с деца и младежи. Там той организираше семинари и лагери, посещаваше училищата, където преподаваше за знания и уменията, описани в Библията. Уточняваме, че работещият с младежи помага на свещениците, без той самият да е такъв.В Пещера никога преди м лутеранското паство не е имало някой, който да работи с младежите. Затова за в бъдеще ние ще се опитаме да установим какви са възможностите на децата и младежите тук.
Първото предизвикателство за нас е да научим български, защото без да знаем езика ще ни бъде трудно.
Освен лутеранското паство в Пещера, в България съществува и фондация Христофорос /hristoforosfoundation.org/. Фондацията подкрепя обществени проекти.
Нашата задача е събираме информация за нуждите и предизвикателствата тук, какви проекти да развитие могат да се реализират в полза на паството, общността и дори целия град.
В същото време с всички етнически групи в Пещера, създавайки мостове, носейки надежда, помагайки на местната църква и намирайки по-добро бъдеще.
Бел.авт. Оригиналният текст на писмото е на английски. Имената са запазени в оригинал, поради специфичното финладско произношение.
