Месни заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия. Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия.
На Месни заговезни се подготвя богата трапеза с месни ястия. Най-често се приготвя варена кокошка и се яде месо, защото това е последният ден, в който то е разрешено преди началото на Великите пости. Традиционно се приготвят и свинско с кисело зеле, сарми с месо, баница с масло или месо, свинско месо с булгур или нахут. В различните краища на България Месни заговезни са наричани по различен начин – Месна заговезна, Малки заговезни, Месници, Кокошкини пустове, Месно запущоване. На празника младите семейства отиват на гости на по-възрастните – кръстниците или родителите. През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
Денят се нарича още Неделя месо постна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Иска се прошка от момъка, за да получи момата, която си е избрал. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. В седмицата след Месни заговезни могат да се ядат яйца и млечни продукти, но месото вече е забранено. Това са и последните дни на веселие преди началото на най-строгите пости през годината.
Следващата неделя са Сирни заговезни (Прошка).
