На 2 февруари през 1971 г. е подписана Международна конвенция за опазването на влажните зони в иранския град Рамсар. Влажните зони са едни от най-важните природни богатства – територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Те са дом на редки животни и растения и имат важна роля в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води.
В България Конвенцията за опазване на влажните зони е подписана през 1974 г. През 20 в. голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-важните за опазване обекти. В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони с обща площ 35 487.2 хектара: Атанасовско езеро, Комплекс Беленски острови, Дуранкулашко езеро, Остров Ибиша, Шабленско езеро, Местността Пода, Поморийско езеро, Комплекс Ропотамо, Езеро Сребърна, Езеро Вая, Карстов комплекс Драгоманско блато.
