Пещера. Знаете ли с каква цели у нас съществуват читалищата? Това са развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание; запазване на обичаите и традициите на българския народ…
Всъщност гореизброените цели са заложени в Закона за народните читалища и по специално неговият член 3.
Винаги безкрайно съм уважала труда, който се полага в тези огнища на културата и българщината. Приветствала съм новаторските идеи, прилагани там, умелото съчетаване на познатото и предизвикателното ново…
Днес ми се наложи да отида до читалището. За първи път изпитах ужас, когато прекрачих прага му. Вместо обичайната тематична изложба(очаквах да има такава, посветена на Левски) ме посрещнаха огромни сандъци със змии. Сигурна съм, че в Пещера има много любители на влечугите, но много повече са хората, които изпитват ужас от пълзящите животни. Знам, че тук няма много забавления и разнообразия, да не кажем откровено, че Пещера е скучен град. Знам, че изложбата на влечуги ще привлече своите любители.
Но много повече знам, че в читалището нямат право да ги слагат току пред входната врата!
Херпетофобия, офиофобия – това са все термини за страха от влечуги и змии конкретно. Дали някой се замисли, че в Пещера може да има и такива хора?
Добре, решили сте, направили сте изложбата – но я подредете на място, в което хората ще влизат съзнателно и ще знаят какво ги очаква! В противен случай не я правете.
Тема за друг разговор е, че освен да видиш змиите, днес беше невъзможно да направиш каквото и да било друго в културната институция, защото служителите на читалището се обучаваха и то на практика не функционираше…
