Векове наред още в древноста хората са се взирали в звездното небе и са се наслаждавали на меката светлина на пълната луна. По-късно откриват силата на огъня, а днес светлината и електричеството са нещо, което възприемаме за даденост и е част от ежедневието ни. По света обаче има организми, които използват биохимични процеси, за да създадат светлина. Един от тези биолуминисцентни организми е познатата на всички ни светулка.
Една свветулка има всеки. Онази, която не е видял-когато е бил малък и не е мислил за Светлина от която ще има нужда. Днес, когато светулка не виждаме …. имаме нужда от тази биохимична светлина. Търсим я…. И се оправдаваме с ред неща. А светулката дето я няма? И е до нас?
Светулките те са магични същества, част от нашия животински свят. През топлите летни нощи човек може да ги види, понякога в мрака светва и угасва своето “фенерче” летяща мъжка светулка, другаде съвсем на близо сред тревата блести в тъмнината като синьозеленикав скъпоценен камък безкрилна женска светулка. И? Търсим ли пустата светулка?
