Родена на 16 юли 1946 г. в София. Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) е българска естрадна певица от 60-те и 70-те години на XX век. Завършила Школата за естрадни певци. Била е солистка в Ансамбъла на строителни войски и в „Оркестър София“ Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи (Русия). Като солистка в „Оркестър София“, заедно с Борис Годжунов изнасят концерти в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите 5 творчески години записва около 60 песни, най-известните сред които: „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“. Печели много награди от конкурси, между които: *награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния; *първа награда за изпълнение на „Яворова пролет“ (заедно с М. Нейкова и Мими Иванова) на радиоконкурса „Пролет“; *Голямата награда за песента „Повей, ветре“ и *първа награда за „Една българска роза“ на фестивала „Златният Орфей“ (1970); *Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот за песента „Ах, този дивен свят“ (1971). През 1971 г., заедно с оркестър „София“, М. Нейкова, Б. Годжунов, фолклорен ансамбъл „Аура“, народната певица Янка Рупкина, Паша Христова пътува за дните на българската култура в Алжир с Ил-18, който се запалва при излитането. Тя е сред жертвите – загива на 21 декември 1971 г. През 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор Тончо Русев. Песента се изпълнява от Лили Иванова.
