Роден на 28 март 1887 год. в гр. Копривщица. Димчо Дебелянов е български поет. Написал най-хубавите елегии в българската поезия: „Да се завърнеш в бащината къща“, Спи градът“, „Помниш ли, помниш ли“, „Аз искам да те помня все така“. През 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите творби на поета – „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“. Съредактор с К. Константинов, Г. Райчев и Н. Янев на сп. „Звено“ (гл. ред. Д. Подвързачов). Издава „Българска антология“ (1910), заедно с Д. Подвързачов. Превежда Бодлер, Верлен. Участва като подпоручик в Първата световна война. Загива в бой на 2 октомври 1916 г. близо до Демир Хисар като командир на рота. Погребан в двора на черквата край Демир Хисар. Костите му са пренесени в Копривщица след 15 години. Неговата единствена книга („Стихотворения“) излиза през 1920 г. Родната къща на Димчо Дебелянов е реставрирана и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
