Владимир Георгиев Рилски е роден през 1905 г. в Пещера в семейство на изтъкнатия интелектуалец Георги Рилски . Завършва Пловдивската мъжка гимназия „Александър І” и постъпва в Художествената академия в София през 1925 г., където негови преподаватели са проф. Димитър Гюдженов, проф. Никола Маринов и проф. Стефан Иванов. През 1929 г. заминава за специализация във Виена. След завръщането си в България, Владимир Рилски започва работа като гимназиален учител по рисуване в Пловдив. Приобщава се към кръга на бараците – художниците Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, чийто девиз е за дълбоко по дух национално изкуство. Първата си самостоятелна изложба Рилски организира в Пловдив през 1938 г. Прави и съвместна изложба със Златю Бояджиев. От 1945 г. преподава в Художествената академия в София. В този период участва в много ОХИ., а през 1946 г. самостоятелната му изложба в София е открита от писателя Георги Караславов. През 1949 г. Рилски заминава да работи в Смолян – прави пана, рисува плакати, изписва интериори на обществени сгради – дейности, със скромните средства от които издържа семейството си, останало в София. Показателно за личността на Владимир Рилски е отношението на съвременниците му към него – заради своя идеалистичен дух и себеотрицание, е наричан от родопчани Безсребърника и Горския цар. Тази мистично-лирична философия на живота рефлектира върху изкуството на Рилски – живописта му носи романтиката на църковната иконопис и реализма на българското народно творчество. Ето защо художникът е считан още приживе за един от най-ярките представители на движението за родно изкуство през 30-те и 40-те г. на ХХ в. Именно от този период (30-те г. на ХХ в.) е емблематичния му цикъл възрожденски къщи от Копривщица. Живописни гледки из Родопите Рилски показва на самостоятелната си изложба в София през 1964 г. Днес негови творби сенамират в НХГ, СГХГ, в художествените галерии наПловдив, Враца, Варна, Смолян, Перник, Карлово, Казанлък и други държавни и частни сбирки.
Умира през 1969 г., при нелеп инцидент в Широка лъка.
