Любопитно

41 години тя се грижи за нашите деца

Пещера.Току що се е върнала от Рая. Така определя брациговското село Розово.Там намира тишината и спокойствието, които със сигурност липсват през работната седмица. С физически труд и грижа за земята компенсира умственото натоварване и грижата за децата. Тя е детска учителка. Срещнах се с нея, защото намирам за несправедливо вниманието на 24-ти май да е насочено основно към училището и почти да няма такова към детските градини. А именно там започват срещите на нашите деца със знанието, азбуката, културата, традициите. Това обаче е само едната причина. Другата е, че тази жена е изминала целия си професионален път и продължава да върви по него в една и съща детска градина. От 1 септември 1974 година тя е детска учителка в ОДЗГ”Изгрев” в град Пещера. Представям ви госпожа Василка Спасова – отгледала две собствени и близо 11 випуска пещерски деца.

Спомняте ли си кога решихте, че искате да бъдете детска учителка?

Да спомням си, когато кандидатствах след средното си образование, имах няколко възможности, кандидатствах на 5-6 места. Бях приета в Смолян география и френски, в Бургас в института по международен туризъм, в Пловдив можех да уча химия с профил за преподаване и в София за детска учителка. Имах желание да отида в Бургас. В онзи момент обаче вече бях загубила баща си и предпочитах да съм по-близо да майка си. В същото време, когато се налагаше бях влизала по заместване в часове с големи ученици. Така, когато трябваше да избирам между преподаването в училище и работата с малчуганите в детската градина, избрах второто и заминах за София. Но и работата с малки деца винаги ме е привличала, в семейството съм отгледала четири по-малки от мен  дечица, по-малък брат и  братовчеди  и знаех, че това е моята любов- да се занимавам малките момичета и момчета.

Имало ли е момента на съжаление за този избор?

Не,…..защото когато носиш любов, обич  в сърцето си  и искаш още и още по-добри неща да постигнеш с малките дечица…няма как да съжаляваш… А  знаете ли какво удоволствие е да свирите с акордеон на децата, те да пеят. Това не може да се замени.

Това усещане промени ли се?

Смятате ли, че ако се е променило 41 години ще стоя на едно и също място?

Помните ли първия випуск?

Първият ми випуск беше 68-ми набор, започнах в трета група. И до днес помня първите мигове на първата ми среща с онези 32 деца. Беше много интересно, когато влязох, тогава за първи път ни позволяваха да ползваме грим и децата си шушукаха, че съм  госпожата с шарените очи. Подредихме ги, а те стоят и ме гледат. Аз ги питам-сега какво ще правим, те пак ме гледат.Втори въпрос- искате ли да пеем и всички викнаха да…Взех акордеона и започнах да свиря, те пеят и накрая започнаха да ме гушкат. Докато работех с тях ми се случи нещо много хубаво – излязох в майчинство за първи път. Моето дете оставих на 14 месеца, върнах се на работа и започнах вече в първа група.

Едно и също ли е да се занимаваш със собствените деца и тези в детската градина?

Със собствените може абсолютно всичко да правиш, а с другите е по-обгрижващо. Но и в къщи, и в градината съм еднакво строга. Строга, но и обичаща. Не мога да позволя на 30 деца да си правят каквото искат. Не авторитарно, но по детски обяснявам как трябва да бъде най-хубаво, за да сме най-добре. Към моите съм се отнасяла по същия начин.

Как се промениха детските градини през годините?Кога Ви е било по-добре и по-лесно?

Сега е много по-добре. Имаме много материал.Компютърът и интернет дават много възможности. В началото, когато започнах, гледаха работата ми под лупа. Режимът беше изключително стриктен и строг. И сега имаме програма, но и свобода да представиш  по най-емоционалният начин това, което детето трябва да усвои…… В началото не съм имала простор на изява. Сега ако искам един урок няма да е по статичния план конспект, в който се налагаше виждането на директората и собственото мнение не се взимаше предвид……….. ако сега бях поне с 5 години по-млада бих направила още и още все по-хубави неща .

Къде е мястото на родителите – участват ли във Вашата работа?

Още на първата родителска среща винаги запознавам родителите с изискванията ни, как ще работим, ще ни подкрепят ли. Но винаги има родители, които си спестяват тази отговорност   а  работата и отговорността  е съвместна..

Признавам си, че нарушавам  хартата на правата на детето, според която не мога да му налагам да се храни, да спи, да слуша. Не мога да си позволя детето да не се нахрани, да не си почине или пък да не внимава при нашите занимания, в които трябва да научи нещичко. Понеже днешните деца приемат до известна степен света чрез технологиите които ни заобикалят им чета една книжка, “ Къщичка на здравето“, в която се разказва, че мозъка на човека, всъщност е неговият компютър и той има нужда от почивка. Нагледността е нещото, което веднага грабва детското внимание и тогава може да се разчита на резултат. Досега не съм имала пререкания с родителите. Строга съм, ако на някой не му харесва има избор.

В този ред на мисли през годините учила ли сте децата на вашите деца от градината?

За 41 години ми се е случвало не веднъж и не по едно, ами и второ дете. Много мои бивши възпитаници настояват да работя още, за да работя и техните внуци.

Водим този разговор отбелязвайки 24-ти май. Усещате ли го като празник?

Като българка да- това е празникът на моя език, моята култура.Като преподавател обаче не съвсем. Ние детските учителки винаги сме се усещали малко в страни от празника. Някак си на нашата работа с децата не се обръща достатъчно внимание на този ден, макар че при нас те получават първите знания. Но пък винаги се стараем децата да научат всичко за 24-ти май.

Коментари