На 30 ноември, през 1919 година, е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България. На 30 ноември 1909 година е приет Временен правилник за Народния археологически музей. На 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей. Според Закона за народното просвещение от 1909 г., в страната функционират два музея: Археологически народен музей и Етнографски народен музей. Приемник на Народния музей става Археологическият музей. Сред основните му задачи са: да събира, съхранява, поддържа, всички паметници и старини в България, които имат архитектурно- художествено значение. Временният правилник на Народния археологически музей се приема въз основа на Закона за Народното просвещение от 1909 г. С него в музея се обособяват четири отдела: старовековен, средновековен, нумизматичен и художествен. На 30 ноември 1973 година, в Стара Загора, е открит Завод за запаметяващи устройства.
