На 25 ноември Българската православна църква отдава почит на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ. Денят е и патронен празник на Софийския университет. Климент Охридски е един от най-значимите книжовници на старобългарски език. Автор на жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Но най-голямата му заслуга на български средновековен учен е в съставянето на „кирилицата“, именно затова и първият съвременен университет в България носи неговото име „Свети Климент Охридски“.
Свети Климент Охридски е първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди срещата му с българския княз Борис I са оскъдни. Историците считат, че Климент е участвал още на млади години в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г., затова и по-късно го срещаме във Великоморавия като техен ученик. След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след това заедно с Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Източниците свителстват че е изгонен към края на 885 или 886 г. на сал «от три липови дървета» по Дунав пристига в тогава граничещата с Моравия, България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и Горазд. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски. Наум, по-старши e оставeн в столицата, където става родоначалник на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица като учител. За 7 години (886-893) той обучава на глаголица и пише „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първият славянски епископ.
Наум заема неговият пост на учител в Кутмичевица, а след 7 години когато той умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид, с помощта на цар Симеон, манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» – 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент».
Бързо след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.
