Всяка година на 21 септември в световен мащаб се отбелязва Световният ден за борба с болестта на Алцхаймер. Признаването на социалната значимост на заболяването е съвременно предизвикателство пред всички държави. Световната Алцхаймер организация посвещава кампанията си за 2012 година на толерантността в общуването с хората с деменция и Алцхаймер. Болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906 година от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.[1] Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години,[2] макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Към 2006 година броят на болните от това заболяване се оценява на 26,6 милиона души,[3] като според прогнозите до 2050 година то ще засяга 1 на 85 души по света. Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми.[4] Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес.[5] В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.[6]С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му.
