На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година е изпълнена присъдата – смърт чрез обесване на Васил Левски.
Васил Иванов Кунчев – известен като Васил Левски и с прозвищата Дякона, Апостола – е основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Идеолог и организатор на българската национална революция.
Роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово. Учил във взаимно училище в Карлово и в класно училище в Стара Загора; изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. През 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. През 1861 г., под влияние на Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там, заради ловкост и храброст, получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на Легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан и става учител. Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
Участва във Втора българска легия на Раковски (1867-68). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, той се прехвърля в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – „Привременно правителство в България“.
На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но не успява да наложи идеята си
На 26 декември 1872 г. е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
