Тангото възниква през втората половина на XIX век в средите на простолюдието в Буенос Айрес, Аржентина и Монтевидео, Уругвай. С течение на времето и с усъвършенстването си добива по-висок социален статус и огромна популярност на няколко континента. През 1902-а в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят (особено споменаване заслужават Япония и Финландия). Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат милонга.
Произходът на думата танго (tango) е неясен. Съществуват няколко предположения:
Място, където се доят кравите или се продава мляко
Място, където свирят и танцуват негрите
Място, където негрите биват събирани преди да ги натоварят по корабите; робовладелско тържище
От mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място
От shangó, богът на мълниите в митологията на йоруба, Нигерия
В мисионерските колонии на йезуитите — вид гостоприемница
Вид перкусионен инструмент и танцът, който придружава удрянето му
Цигански или андалуски танц.
