Пещера.Борбата на едно читалище за допълнителен щат намери отзвук дори в Народното събрание. След среща с председателя на НЧ”Развитие” в Пещера народният представител Десислава Костадинова попита министърът на културата Вежди Рашидов не трябва ли да се прецезират щатовете в българските читалища. Повод за подобно питане дава и статистиката- данни изнесени на форум през април показват, че в Пещера има около 20 000 жители, от тях 985 са регистрираните читатели в Библиотеката на читалището, в която работят двама библиотекари. В същото време в друга община в пазарджишка област живеят около 4000 човека, читателите са 300, а библиотекарите 5. Съотношението е 450 читатели на 1 библиотекар в Пещера и 60 читатели на 1 библиотекар в по-малкия град.
От няколко години читалище „Развитие” неуспешно се опитва да получи допълнителни щатни бройки, които ще помогнат за нормалното функциониране на дейността му.
Основният мотив за искането на поне един допълнителен щат за библиотекар е реалността, в която читалищата всъщност вече са информационни центрове, разширяват периметъра си на дейност в разнородни сфери, които отговарят на по-високите изисквания на хората.
Обемът от работа, с който се натоварват е по-голям. Все по-често библиотекарите правят изнесени презентации пред различни групи- деца и възрастни. В такъв момент двата отдела на бибилотеката трябва да се обслужва от един човек.Двата раздела се помещават в различни помещения, което е допълнителна трудност. Всичко това споделят с Костадинова работещите в културната институция.
Репортер на „Пазарджишка Марица” пък се срещна с единия библиотекар в Пещера Богдана Сиракова. Тя работи в читалището от 21 години.
- Лесно ли се справяте две библиотекарки?
- Категорично не! От години се надяваме на поне още един човек. В момента с моята колежка не смеем дори да се разболеем. Освен това в днешно време се налага да правим презентации пред различни хора, извън сградата.Тогава пак една от нас остава сама. Библиотеката за възрастни и читалнята заемат голяма площ, в три преходни зали. Докато аз обслужвам читател, останалата част от отдела е без наблюдение. Според нормативите трябва да сме 7 библиотекарите тук.
- В тази връзка, ако направим паралел промени ли се отношението на пещерци към книгите – по-малко ли са ползвателите днес спрямо преди 5 години, например?
- Пещерци винаги са имали положително отношение към книгата и са посещавали библиотеката. Потребителите ни са увеличени в сравнение с предходни години, тъй като ние работим непрестанно за развиване на библиотеката като привлекателен център за ученето през целия живот. Въведоха се нови услуги, благодарение на участието ни и техниката дарена ни от Програма “Глобални библиотеки- България”.
- Успявате ли да отговорите на нуждите на Вашите читатели за нови книги, как успявате да следите и набавяте актуалните заглавия?
- Библиотеката издирва, подбира и набавя нови книги , които са нужни за нейното правилно функциониране и за успешната й работа с читатели. Новите заглавия се следят от сайтовете на книжния пазар и издателствата, самите издателства изпращат каталози на нови свои заглавия, презентиране по медии на отделни заглавия. За българската литература- понякога и контакти с автора и закупуване на книги от него или дарения. При комплектуването се има предвид и читателското търсене, както и типът библиотека, която сме ние.Нашите читатели с времето са все по – взискателни в своите търсения на литература. Стремим се да отговорим на тези търсения, като за целта ако не притежаваме дадено заглавие на хартиен носител, можем да го предоставим на електронен такъв , като ползваме виртуалните библиотеки.
- С оглед на това, че в читалището работят отдел за възрастни и детски отдел на библиотеката – как се намира балансът в интересите на най-малките и най-големите?
- Библиотеката се стреми да създава интерес и да стимулира навици на четене в децата от ранна възраст. Работи се и с най- малките от 0-6 годишна възраст, а най-възрастният ни читател е на 89 г. Стремим се да поддържаме интереса към библиотеката от всички читателски групи. Ние библиотекарите имаме всекидневната грижа да бъдем изобретателни в събуждане на интереса към книжките в най- малките, в създаване на трайни навици за четене в учениците, в задоволяване на все по –взискателните студенти и в приобщаване на по- възрастното поколение към глобалното информационно общество.
Провеждаме разнообразни мероприятия съобразени с възрастовата граница, които да удовлетворяват читателите. И които да засилят неговият интерес към това, което може да му предложи библиотека.Сега лятото работим усилено и с доброволци, които ни помагат в нашата дейност.
- През годините сякаш сме свикнали чуем ли думата библиотека да си представяме само книги, правилна ли е тази представа или смисълът на библиотеката е вече далеч отвъд четенето?
- Библиотеката не е само хранилище за книги. Тя е жив организъм с подвижна и непрестанно развиваща се идентичност, с основната й мисия на най-важно публично пространство за общуване и социално развитие. С основни цели и задачи: обслужване на информационните потребности на населението, е- услуги , които извършва библиотеката базирани на ИКТ и пропагандирането на книгата.
- Има ли нещо, за което си мечтаете да реализирате като идея за подобряване на услугите и условията, които предлагате?
- И за в бъдеще библиотеката да осъществява дейността си като съвременен информационен център, който не само предоставя услуги, но се превръща и в желано и любимо място за културен отдих на населението. Да продължаваме oа сме обърнати към групите и общностите от читатели, техните нужди и информационни потребности. И да имаме възможност за въвеждане на RFID технологията, която е комплексна и дава най-добри резултати при информационната автоматизация на библиотеките – подобряване на обслужването на читателите (вкл. самообслужване и денонощно връщане на библиотечни материали), бърза и лесна инвентаризация, намиране на “загубени книги”, опазване на библиотечните фондове. Да имаме повече финансови средства за нови книги, по-добри битови условия, които да можем да предоставим на нашите читатели.
