Български национален празник. Официален почивен ден. На 3 март, през 1878 година, Русия и Османската империя подписват Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната и се създава Третата българска държава. 3 март е светлата дата, която от 1888 година се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно, като официален празник денят е отбелязан през 1978 година, по повод 100-годишнината от Освобождението.
С решение на Парламента, от 5 март 1990 година, датата е обявена за национален празник. След Руско-турската война (1877-1878), на 3 март 1878 година, със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.На 3 март 1878 година, в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. Нелидов, а от турска – Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.
Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров).По договора България е населена от 4 800 000 души. Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението, с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от 2 години, което се осъществява от специален императорски комисар.
Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 г. По силата на неговите клаузи, Санстефанска България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.
