Днес честваме 133 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I. След Берлинския конгрес (1878) България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК) – с цел обединението на Княжеството с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение". През 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който, отчитайки реалностите, взема решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. През нощта срещу 6 септември военни части, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и отстраняват правителството и главният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич.
След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-86), Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на българо-турска спогодба. За официален празник на страната 6-ти септември е обявен с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
