Общество

Честваме най-българския празник!

Написано от Пещераинфо

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост e официален български национален празник, честван на 24 май.

На този ден българите честват българска култура и създаването на славянската азбука (глаголицата) от Св. Св. Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.
За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, по инициатива на Найден Геров, се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светци. Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий датират от XII в. През Средновековието денят се чества от българите като църковен празник на преподобните Кирил и Методий, а през Възраждането той се превръща и в училищен празник на буквите, създадени от Кирил и Методий. От 1857 г. празникът се отбелязва редовно в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методий“ и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите 6. На 11 май 1900 г. Панайот Пипков създава музиката към химна.
Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, българската просвета и култура.
Като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий, днес той се чества и в Русия.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване и стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които те правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им е високохуманно и демократично, всеславянско, служещо на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

Коментари