На 27 декември Християнската църква почита паметта на Св. Стефан – един от седемте ученици на Исус Христос, пръв архидякон и първият мъченик за християнската вяра. В превод името означава „венец“. Стефановден е третият ден на Коледа и последният християнски празник за годината. За него хората казват, че “ затваря кръга“ на старата година. Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус, избрани веднага след възкресението му да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни, юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона, който бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт. „Господи, не им зачитай този грях“ били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те обаче не се уплашили от случилото се. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му – Савел, останал в историята като апостол Павел. През 415 г. мощите на Св. Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим. Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т. нар. „Мръсни дни“. Според народните вярвания, през тези дни жените не бива да метат, да предат, да мият косите си, а мъжете не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани, нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
Имен ден празнуват: Стефан, Стефка, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава.
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени е народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева- обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: „Ой ладо, ладо, момиче младо“. Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег – пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче. Сутринта една от момите, облеченa като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки („ладанки“). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених. Песента-наричане е призвана чрез магията на словото да осигури сбъдването на надеждата и съкровената мечта за щастлив семеен живот. Ладуването на Стефановден е характерно за Средна и Северна България, Средна гора и отделни райони в Западна България.
