От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий, а след Освобождението става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. Славянските първоучители – братята Кирил и Методий – са канонизирани за светци от Българската православна църква в края на 19 в. През 1851 г. в Епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). В средата на ХІХ в. празникът се чествал в Русия и в България, във връзка със започналата борба за църковна независимост. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени…". През май 1901 г. учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков пише музиката към текста и песента се превръща в български училищен химн. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече има два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа.
Имен ден празнуват: Кирил, Методи.