Роден на 25 декември 1847 г. (нов стил 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер
в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
Христо Ботйов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой – революционер, поет и публицист.
Продължител на делото на П. Хилендарски, Раковски и Васил Левски.
Завършил калоферското училище. Бил е частен ученик във Втора Одеска гимназия в Русия, от която е изключен. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска родния си град. По това време във в. „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото му стихотворение – „Майце си“. През 1867 г. се установява в Румъния. Бил е словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“; печатар при Каравелов, сътрудник и съредактор на революционния орган. Известно време живее заедно с Левски. На 10 юни 1871 г. издава първия си вестник – „Дума на българските емигранти“. През 1873 г. издава сатиричния в. „Будилник“. През 1874 г. участва в общото събрание на БРЦК. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 година сключва брак с Венета. През септември с. г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката „Песни и стихотворения“ и „Стенен календар за 1876 година“ със стихотворението „Обесването на Васил Левски“. На 13 април 1876 г. се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.
След удара, нанесен на ВРО след обесването на Васил Левски (1863)
и колебанията на Любен Каравелов, Ботев застава начело на БРЦК.
През 1875 г. БРЦК, под ръководството на Ботев, започва подготовката на въстание в България. За тази цел той заминава за Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК. В резултат на това, в края на 1875 г. Ботев подава оставка, което довежда до разпускането на организацията, но той не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет, Ботев установява контакт с неговите членове. През май 1876 г. той започва редактирането на последния свой вестник – „Нова България“, от който успява да издаде само един брой. През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев организира чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я турски потери.
На 2 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Околчица във Врачанския балкан.
Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем – събрано в 2 тома (20 стихотворения, писма, статии, фейлетони), но по своите художествени достойнства то бележи връх не само във възрожденската, но изобщо в българската литература.
