На 29 май 1876 година (нов стил) четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход „Радецки“ и принуждава екипажа да спре кораба на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници („Journal de Genеve“ и „La Rеpublique Franсaise“) е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. На парахода Христо Ботев пише прощални писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец – Никола Симов-Куруто. На 28 май 1876 г. в Гюргево, Христо Ботев се качва на „Радецки заедно с част от четниците си „. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. След като слиза на българския бряг, четата се насочва към Стара планина, следвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май четниците са обкръжени на планинския рид Милин камък. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След ожесточено сражение загива войводата Христо Ботев.
