По повод патронния празник на ОУ „П.Р.Славейков“,ученици и учители посетиха къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови", къща музей „П.Яворов“ и комплексът „Камбаните” край София.
Всички с интерес научиха интересни факти за историята на къщата и живота и творчеството на Славейкови.
Къщата музей "Петко и Пенчо Славейкови" е открита за посетители на 1 юли 1951 г. в апартамента, принадлежал на внучката на големия ни възрожденски поет Светослава Славейкова.Тя е и първият уредник на музея. В продължение на десетилетия събира ръкописи, оригинални вещи, картини и книги, принадлежали на Славейковия род. В софийския си дом на ул."Г. С. Раковски" Светослава Славейкова пренася атмосферата и обстановката на старата турска къща с джамлък и голям двор, която Петко Славейков купува в края на 1879 г., когато се установява със семейството си в София. Тя се е намирала на площад "Кафене баши" (сега пл. "Славейков").
Основният фонд съдържа: 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови; личната библиотека на Петко Славейков (162 тома); личната библиотека на Пенчо Славейков (около 2000 тома), 600 оригинални фотографии, живописни платна от изтъкнати български художници; мебели, вещи, етнографска колекция от старинни български шевици, принадлежала на Славейковото семейство.
Музеят притежава богат литературен и исторически архив на народния будител Петко Рачов Славейков; съхранени са ценни книги и редки издания от личната му библиотека, вещи, събрани течения на вестниците, които редактира и издава: "Гайда","Македония", първото женско списание "Ружица", първото детско списание "Пчелица", сп."Читалище"… Посетителите могат да видят: часовника и дивитите (мастилници) на Петко Славейков, неговата седефена броеница, метална чаша с чинийка, позлатена отвътре, с която са кръстени всички Славейкови деца; мелничката за кафе и джезвето, в което народният поет е варил любимите си турски кафенца. В музейната експозиция са изложени пачи пера, с които дядо Славейков пише до края на живота си, много бакърени съдове, останали от бащата на видния възрожденец – Рачо Казанджията; старинна кутия за цигари във форма на ръкавица, изработена от жълт метал с гравирана година – 1865. В експозиционната зала могат да се видят и лични вещи на неговата съпруга Ирина, за която се жени през1853 г. в Трявна.
Ценни експонати са още: таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото народно събрание през 1879 г., както и скромната дървена маса, на която е подписана Търновската конституция.
В по-малкото помещение на музей "Славейкови" е пресъздадена атмосферата от кабинета на големия поет Пенчо Славейков. Всичко е пределно скромно – одърчето, на което си почивал, писалището от светло дърво с извити крака, отрупано с ръкописи, мастилницата с метални орнаменти и синьо стъкло, дървената перодръжка, пишещата машина "Адлер", подарена му от римския консул; портретът на неговия баща, който стоял винаги над главата му.
В кабинета на поета са показани още: бастун и уреди за масаж на ръцете; цигаре, изработено от рог и кехлибар; изящни табакери; нож за рязане на хартия и други вещи, принадлежали на Пенчо Славейков; тоалетен прибор, подарен на поета от Нина Вълнарова; библиофилски издания от богатата Славейкова библиотека.
Съкровищата на музея включват авторски ръкописи и оригинални първи издания с поправки на големия поет; тетрадки с ранни варианти и коректури на поемата му "Кървава песен"; ръкопис на поемата "Ралица"; портретни рисунки с туш от Никола Петров; илюстрации на художника Харалампи Тачев; личен екземпляр от антологията "На острова на блажените", първото издание на "Сън за щастие" с автограф на автора.
Чрез ръкописи, писма и лични вещи е съхранена духовната връзка между поета и неговата спътница в живота Мара Белчева. В музея се съхранява съвместният им превод на "Тъй рече Заратустра" от Ницше, издаден през 1915 г.; вещи, принадлежали на Мара Белчева.
В богатия архивен фонд се съхранява част от духовното и материално наследство и на другите Славейковци – синовете на Петко Славейков – Иван, Райко, Христо и Рачо, на дъщерите му Донка и Пенка. Събран е богат снимков фонд и интересна кореспонденция на създателката на музея Светослава Славейкова с вуйчо й – Пенчо Славейков и с неговата муза Мара Белчева, както и с други членове на поетичния род.
