Тодоровден (Тудурица, Конски Великден) е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.
По време на гоненията на християните, император Юлиан Отстъпник (332-363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара. Почитането на християнския светия Тодор от българите, исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.
В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец.Празнува се главно за здравето на конете, от там и името му – Конски Великден.
Рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят. Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия.
Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят – юзда, а стопанинът – риза или кърпа. След надбягването ездачът-победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.
Именници: Тодор, Тодорка, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.
