Стихотворението “Лято” на Красимира Стойнова ще бъде включено в новия летен брой на литературния алманах “СЛАВЯНСКАЯ ЛИРА”. С него авторкато участва в международния литературен конкурс “ЛЯТО, ЛИРИКА, ЛЮБОВ”, с участието на поети от Русия , България, Сърбия, Израел, Хърватия, Черна гора, Украйна, Словения и др. „Лято“ е едно от избраните 36 стихотворения за Алманаха.
Ето и самото стихотворение:
ЛЯТО
Окапаха черниците на юни,
кайсийките превърнаха се в злато.
Една любов, с черешовите устни
и с липов дъх, от пролет мина в лято.
Приседна тук, на камъка до мене
и ме попита за какво съм тъжна:
“Виж, лято е, най-хубавото време!” –
и с дъх на рози свежи ме облъхна.
Отвърнах и’: “За идващата есен!
За обич, дето в минало се сбъдна.
На този бряг тя дойде, лъч небесен,
но в лятото едно си … просто тръгна.”
А тя с глухарче духна ми в косите
и хукна по водата бърза, речна,
и ехото и’ носеха вълните:
“Ще дойде пак… Та аз съм вечна …
вечна … вечна …
Красимира Стойнова
България
Гр. София
Стехотворинието е преведено и на руски език. За превода авторката казва:“Толкова ми харесва, дори повече и от оригинала, а да не говорим, че е спазена и римата, което е най-трудно!“.
Перевод Стафидова Владимира
Лето
Шелковица в июне опадает
А абрикосы в золото одеты
Одна любовь с вишнёвыми губами
Под запах лип с весны проникла в лето.
Со мной на камень рядышком присела
О чём грустишь? – она меня спросила
Ведь лучше лета – что на свете белом?
И ароматом розы оросила.
Я отвечала, – скоро снова осень
И о любви – она давно случилась
Осветит ли наш берег луч небесный
Или случайно это получилась
Как одуванчик нежный в моих косах
Чуть ветерок она уже с волною
И только эхо волнами разносит
Я вечная, мы встретимся с тобою.
