На 3 септември, през 1944 година, министър-председателят Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни наказания в България. Константин Владов Муравиев е български политик от БЗНС. Роден през 1893 г. в Пазарджик. Завършил Робърт колеж в Цариград и Военното училище в София. Участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Министър-председател на България в 61-во правителство (1944). Член на БЗНС от 1918 г. Бил е частен секретар на Александър Стамболийски, при чието управление той е началник на Обществена безопасност (1919-1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Холандия (1921) и Турция (1922-1923), министър на войната (1923); министър на народното просвещение (1931-1932); министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Народния блок(1932-1934). След Деветоюнския преврат (1923) е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926, той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. От 2 до 9 септември 1944 г. той оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколкото дни, в които то е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. Въпреки това, на 5 септември Съветския съюз обявява война на България и правителството е свалено от Деветосептемврийския преврат. Осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена, той е освободен от затвора, но през 1956 г. е арестуван и изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Народен представител в XX-то, XXII-ро, и XXIII-то ОНС. Умира на 31 януари 1965 г.
