Празнува се винаги в четвъртък, като един от великите празници, на 40-тия ден от първия ден на Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-тия ден, в подножието на Елеонската планина до Ерусалим, се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден е свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
На български празникът се казва и "Спасовден" – дума, която произлиза от "спасение". В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Според българските народни вярвания, на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.
Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
В някои традиционни католически държави (Франция) Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
Имен ден празнуват: Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
