Скъпи съграждани,
Госпожи и господа.
Днес е свещена дата за всички нас, защото на този ден преди 140 г. след 5-вековно османско иго, България възкръсва за нов живот. Една империя признава свободата на един малък, но корав народ. На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, с който отбелязваме края на една война. Тази война за нас – българите е символ на успеха на националните борби, символ на мечтите, символ на новото национално самочувствие и достойнство. Тя е едно ново начало за нашия народ!
Този празник ни е скъп, не само защото е един от първите празници, които новоосвободената българска държава въвежда в своя календар, а защото е символ на възстановяването на българската държавност след почти половинвековно прекъсване.
Трети март е свят национален празник, ден на който отдаваме своята признателност към жертвите, дадени от руските воини, както и финландски, румънски, полски и воини на много други държави, дали живота си за Освобождението на България.
На днешния ден, благодарение на хиляди знайни и незнайни герои, е поставено началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
3-ти март е доказателството, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци, загинали, сражавайки се в руско-турската освободителна война, са дали живота си в името на нещо свято – в името на България!
Пътят на свободата, пътят до трети март започва от хайдушките пътеки, минава през нелегалните комитети на Левски, узрява в саможертвата, изкачва стръмните сипеи на Ботевия Вола, за да се стигне до днешната свещена дата.
Постепенно бяха изградени новите български институции, беше изградена и утвърдена новата, съвременна и европейска българска държавност. Нека бъдем достойни за славата, която ни завещаха нашите предци! Да бъдем смели! Да бъдем истински българи.
Възстановяването на българската държавност щеше да бъде немислимо без важната роля на първите големи български следосвобожденски политици. На строителите на нова и независима България – Стефан Стамболов и Захари Стоянов, Константин Стоилов и Петко Каравелов.
Имената на народните поети и духовни изповедници на българина както преди, така и след Освобождението – Иван Вазов и Петко Славейков.
Те, както и техните съратници в политиката и в полето на словото, не само помогнаха решително за реализирането на възрожденския идеал за свободна България. Те зададоха модела, който и след тях осъществяваха национално отговорните и европейски мислещите български държавници.
Да сведем чела в знак на признателност пред хилядите жертви,
които положиха своите кости по пътя към победата.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ!
