Пещера.Последната сряда на февруари е известна като – Ден за борба с тормоза в училище. Познат е също и като „Ден на розовата фланелка“. Във тази връзка, по изрична покана на УКБППМН на ОУ П.Р.Славейков, по време на ежемесечната родителска среща в ОУ „П.Р. Славейков“ град Пещера, секретарят на МКБППМН – Община Пещера, ще представи на вниманието родителите презентация на тема: „Насилието между децата – какво трябва да знаем за него?“. Присъстващите ще получат и материали с практически насоки как да реагират в случай, че детето им се е оказало потърпевшо от тормоз на свои връстници.
Успехът на борбата с тормоза в училище е немислим, без подкрепата на родителите, които се основни носители на морални ценности за децата!
Всяка година, последната сряда на февруари е известна като – Ден за борба с тормоза в училище. Познат е също и като „Ден на розовата фланелка“. На този ден участниците носят розово, за да символизират своята позиция. Всичко започва през 2007 г. като протест срещу инцидент, свързан с тормоз в едно училище в Канада. Две момчета застават зад гърба на свой приятел и съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розова блуза – поло. Дейвид Шепърд и Травис Прайс купуват розови тениски и на следващия ден раздават на всички в училище, които дръзват да се включат. А те се оказали много.
„Тогава научих, че двама души могат да измислят нещо и да постигнат чудеса“, казва Травис Прайс, който през 2007 е бил на 17 години. „Най-накрая някой да застане зад гърба на по-слабото хлапе.“
През 2008 г. премиерът на Британска Колумбия обявява този ден от февруари за ден срещу тормоза в училище. Всяка следваща година все повече ученици го честват, идвайки в училище с розови тениски и дрехи, на които пише „Тормозът спира тук“ и „Ден на розовата фланелка“. Скоро инициативата се подема и от хиляди училища по целия свят. За първи път в България се отбелязва през 2012г.
Отбелязването на Деня на розовата фланелка ни напомня, че тормоз в училище съществува и ни подканя да помислим как да постъпваме в ситуации на тормоз, че има как и можем да се противопоставяме на тормоза ВСЕКИ ДЕН.
Всички ние забелязваме, че насилието между деца е сериозен проблем, който не може да се реши от само себе си. Тормозът не води само до краткосрочни последствия като изолация, страдание и унижение на жертвата. В дългосрочен план потърпевши сме всички ние:
- децата агресори често започват живота си на възрастни с проблем и неприятности, а някои дори със присъди;
- техните родители;
- децата – жертви, които не успяват да развият способността си за пълноценно общуване с другите;
- техните родители
- децата наблюдатели, които приемат насилието за нормално и правилно решение между хората;
- техните родители;
- всеки от нас по отделно;
- обществото като цяло.
В много страни, включително и в България, са разработени специални програми за справяне с насилието между децата, като голяма част от тях са предназначени за работа в училищната среда.
