Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада – монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения . Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното – те били забравени като ръководство за практически живот.Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах „Добротолюбието“, „Лествицата“ и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското „Добротолюбие“, двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката „Филокалия“ („Добротолюбие“) отпечатана във Венеция през 1782 година.Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на „Добротолюбието“ през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия – до 1902 г. излезли седем негови издания.Печатните издания на „Добротолюбието“, съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. „сърдечна“ или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата „История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ“. И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси.Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север – Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия – Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг – Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.
Стефан Стефанов
