Свети апостол Акила, един от седемдесетте, бил ученик на свети апостол Павел, който го направил епископ. Той бил понтийски евреин и до обръщането си в християнската вяра живял с жена си Прискила в Италия. Когато император Клавдий заповядал на евреите да напуснат Рим, Акила заминал със съпругата си за Коринт. Причината за изселването на евреите от Рим била следната: когато в Рим започнало Христовото благовестие и дошъл първовърховният апостол Петър, мнозина от живеещите в Рим иудеи приели светата вяра в Христа, но много били и неповярвалите. Поради това между иудеите започнал голям спор: едни признавали Христа за истинския Месия, други Го отхвърляли и хулили. Неповярвалите иудеи, както в Йерусалим и другаде, така и в Рим, злобно нападали вярващите. Те не можели да понасят даже името на Иисуса Христа, настройвали елините против вярващите в Него и навсякъде повдигали гонения срещу тях. Елините, които се били обърнали към Христа, защитавали вярващите евреи от невярващите. Между тях възникнали големи спорове и вражда, което било доведено до знанието на цезаря Клавдий. Понеже вярващите наричали Господ Иисус Христос Син Божий и Цар Израилев, цезарят се опасявал да не започне смут сред народа и да се появи някой нов цар, който да претендира за неговата власт. Ето защо било заповядано всички евреи, и вярващи в Христа, и невярващи, да бъдат изгонени от Рим и от цяла Италия. Имало и друга причина за изгонването им: невярващите иудеи обърнали към иудаизъм царица Агрипина, жената на Клавдий. Заедно с останалите евреи бил изгонен и Акила. Заселил се в Коринт и се издържал от труда на ръцете си, понеже бил майстор на шатри. По това време свети апостол Павел, който проповядвал Христа сред езичниците, пристигнал от Атина в Коринт, главния град на Ахаия, намерил тук Акила и Прискила и се установил у тях. Понеже имали един и същи занаят, се трудили заедно. След като просветил Акила и Прискила с вярата в Христа, Павел ги кръстил. Останал година и шест месеца в Коринт, проповядвайки Божието слово и побеждавал със силата Христова иудеи и езичници. После отплавал за Сирия. Акила и Прискила последвали своя учител и виновник за спасението си, с когото ги свързвала духовна любов. С тях и с останалите си последователи Павел пристигнал в Ефес. Понеже искал на приближаващия се празник Пасха да бъде в Йерусалим, оставил Акила и Прискила да наставят ефесяните в светата Христова вяра, а сам потеглил на път, като обещал да се върне отново в Ефес. След заминаването му тук пристигнал евреинът Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и много учен. Бил оглашен в Господния път, проповядвал пламенно и поучавал за Господа, но знаел само за Иоановото кръщение, още не бил кръстен в Светата Троица. Като чули смелата проповед на Аполос пред събранието, Акила и Прискила го поканили в къщи и му разяснили по-точно пътя Господен. Свети Павел се завърнал от Йерусалим и написал тук своето първо Послание до вярващите в Христа коринтяни, което завършвало така: „много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква“, тоест със слугите си. След смъртта на Клавдий, когато евреите отново получили правото да живеят в Рим и започнали да се завръщат по домовете си в Италия, Акила и Прискила също се върнали в Рим. И когато свети Павел дошъл отново в Коринт и написал тук Послание до римляните, не пропуснал да изпрати в него поздрави на своите скъпи ученици. Ето какво пише в последната глава: „Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа (които за душата ми положиха главата си; на тях не само аз благодаря, но и всички църкви из езичниците) и домашната им църква. Свети Акила не останал в Рим дълго. Заедно с жена си се върнал отново в Азия, където го изпратил неговият учител, апостол Павел, за да проповядва вече като епископ Божието слово. Като дошъл в Ефес, започнал да помага на свети апостол Тимотей, ученик на апостол Павел, който го поставил за епископ на ефесяните, както пише от Лаодикия в своето първо Послание до него: „на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес“. Гонен от иерусалимските иудеи, окован във вериги, свети апостол Павел бил докаран в Рим. Тук написал второто си послание до Тимотей в Ефес и отново напомнил в него за обичните си ученици: „поздрави Прискила и Акила“. Свети Акила проповядвал Христа в Азия, Ахея и Ираклия и помогнал за спасението на много човешки души, като обръщал езичниците и ги кръщавал. Той обикалял и по други земи и навсякъде проповядвал Царството Божие. Просвещавал със светата вяра, разрушавал идолите, издигал църкви, ръкополагал свещеници. Претърпял много страдания и бил убит от неверниците. Душата му се упокоила на небето заедно с останалите свети апостоли по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.