Определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г.
Химията е една от най-древните науки. Първите философски опити за обяснение на някои явления започват в Древна Гърция. Едновременно с учението за четирите основни елемента — огън, вода, въздух и земя, възниква и учението за атома (атомизъм). За негови основатели се смятат Левкип и Демокрит.
В Александрия става съединяване на теориите на Платон и Аристотел и практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“
произхожда от древното название на Египет — „Кем“ или „Хем“. Основният предмет на изучаване на алхимията са металите.
В преплитането с астрологията се ражда и специфична символика: сребро — Луна, живак — Меркурий, мед — Венера, злато — Слънце, желязо — Марс, калай — Юпитер, олово — Сатурн.
Покровител на химията в Александрия става египетският бог Тот или неговият гръцки аналог Хермес.
Джабир ибн Хайян (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина в края на 8. век разработва нова теория за произхода на металите, според която металите се образуват на два различни принципа. Златото е смятано за съвършен метал и Джабир смята, че за неговото получаване се изисква специално вещество, което той нарича философски камък (Lapis Philosophorum), или еликсир. Този еликсир е трябвало да притежава и много други свойства — да лекува болести и дори да дава безсмъртие.
Смята се, че Робърт Бойл, наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага съвременния научен метод и започва да отделя по този начин химията от алхимията.
Но човекът, който официално е признат за основоположник на съвременната химия, е Антоан Лавоазие, френски учен, формулирал закона за запазване на масата.
Независимо от него, в Русия през 18. век Михаил Ломоносов формулира закона за запазване на веществото при химичните реакции и закона за запазване на енергията, като развива оригинални схващания за молекулния строеж и природата на топлината. След като Фридрих Вьолер през 19. век успява (макар и случайно) да синтезира органично съединение от неорганични, това открива огромни нови възможности за развитие в областта на химията.
В продължение на столетия към списъка на химичните елементи се прибавят нови. За огромно постижение в химията се смята организирането и подреждането на този списък от елементи от руския учен Дмитрий Менделеев.
След откритията на Ърнест Ръдърфорд и Нилс Бор, отнасящи се до структурата на атома, и особено след откритието на радиоактивността се налага учените драстично да променят някои свои представи за света и природата.
Източник: / balkanec.bg /
