Пещера. След като беше подменена покривната конструкция, дограмата и подобрена външната част на минарето, ремонтите продължават във вътрешността на сградата. Средствата се осигуряват с доброволни дарения от мюсюлманите в Пещера. Освен средства се събират материали, а доброволци помагат с личен труд. По сведения на Стоян Захариев, записани в неговата книга „Географико – историко – статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, около 1865 г. в „главното село“ Пещера е имало: „200 къщя, 1 джамия, 1 мечит и 1 медресе с 60 ученици и 620 жители турци и 500 къщя, 2 черкови, 1 училище с 160 ученика и 2000 жители българи и 50 къщя, 1 училище с 20 ученика и 200 жители цинцари..“. Джамията в Пещера според историка Иван Попов е построена по същото време с Часовниковата кула / Сахата/ във втората половина на XVII век. И до днес е популярен израза "Гледай да не загубиш върха на джамията", като упрек или подигравка към онези пещерци, които не искат да излязат извън населеното място по никакъв повод.
