На 17 ноември 1956 година, Политбюро на ЦК на БКП решава да се въведат „трудововъзпитателните общежития“, т.е. в лагера в Белене да се изпращат „най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи“. В същото решение се предвижда да се отнеме софийското жителство на „ония капиталистически и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, за които има данни, че работят против народната власт“. Лагерът официално е открит на 22 декември 1956 г. със заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков. До 1962 г. през Белене минават над 1 200 души, от които 150 умират в лагера в резултат на издевателствата на надзирателите и непосилния труд.
