На тази дата, през 1945 година, в България, със закон е въведен гражданският брак и на следващия ден в София е сключен първият граждански брак. В Ритуалната зала се сключва гражданския брак на младоженците. Самият ритуал е различен във всеки град, но най-често ритуала е следния: Първо в Ритуалната зала влизат всички гости и после посрещат младоженците и техните кумове. Младоженците трябва устно да потвърдят, в присъствието на техните кумове, родители и гости, че встъпват доброволно в брак. След това младоженците си разменят венчалните халки – символ на обвързаност и любов, и отпиват от шампанското. Следва моментът, в който те официално стават семейство – подписването. Първо подписва булката, после младоженеца, кумата и кума (кумовете са техните свидетели, че доброволно встъпват в брак). Дори в този официален момент българина е внесъл един весел елемент. Когато подпише младоженеца и се върне на мястото си до булката, който първи се сети да настъпи другия, той ще „командва“ в къщата. Бракът се счита за сключен с подписването на акта от встъпващите в брак, от кумовете и от длъжностното лице по гражданско състояние. След съставянето и подписването на акта за сключен граждански брак, на съпрузите се изготвя и дава копие от него – брачно свидетелство, а актът се съхранява в регистрите за брачно състояние към общината. Когато и четиримата са подписали акта, водещата на ритуала обявява гражданския брак за сключен и честити на младото семейство. Тук е момента, когато е желателно младоженеца да целуне булката – тяхната първа семейна целувка. Младоженците приемат поздрави от родителите си и кумовете и излизат от Ритуалната зала. Младоженеца, ако желае може да изнесе булката на ръце. Когато напуснат залата, кумата хвърля над тях кошнички и младоженците получават поздравления от своите гости.
